Diablo II

loading...

Търпение му е майката! Blizzard Entertainment са фирма, която никога не се е съобразявала с предварителни планове и крайни срокове, но когато тяхна игра се появи на пазара, няма как тя да не се превърне в същинско цунами. А за геймърите остава търпението... Спомням си как още преди две години (през 1998) се носеха слухове, че Diablo II ще излиза "тази есен" и оттогава насам може би всеки месец се е намирал някой, който да ме попита дали не знам нещо конкретно по въпроса. Сега, когато вездесъщото "Дебило 2" (както с любов го наричат най-големите му почитатели) най-сетне се появи, всеки може да прецени за себе си, дали дългото очакване си е струвало. За мен лично отговорът на този въпрос е съвсем ясен...

Blizzard отново уцелиха в десятката.

Трудно е да си обективен, когато става въпрос за любима твоя игра, създадена от любимата ти фирма. Винаги съм уважавал Blizzard Entertainment, защото държат на своята репутация и досега не са издали заглавие, което да петни името им (едно време точно такава бе политиката и на Lucas Arts, но напоследък те прекалено се комерсиализираха). За пристрастеността си към Diablo въобще не смятам да ви говоря, по-добре погледнете статията Diablomania, която ще намерите няколко страници по-нататък. В продължението успешно са пренесени всички елементи, които бяха ключови за успеха на първата част и дори върху тях е поставено още по-тежко ударение. Признавам, че има и какво да се критикува, например демодираната графика и новата save-load система, но според мен това са дреболии и никой истински фен на първата част няма да бъде разочарован от продължението.

За да ви разкажа историята на Diablo II, неизбежно трябва да ви припомня, какъв беше краят на първата част. Героят най-сетне се изправи срещу първоизточника на злото, заляло скромното градче Тристрам - самият Диабло, мрачния Лорд на Терора. Но истинското Зло трудно може да бъде унищожено - то винаги успява да се прероди в нова форма (и добре, че е така, защото иначе толкова много готини игри щяха да си останат без продължения). Самоуверен и надъхан след своята победа, героят заби магическия камък, съдържащ душата на Диабло, в собственото си чело, въобразявайки си, че ще намери нужната сила да се пребори със Злото в него. "И погледът му се обърна към легендарните мистични Източни Земи, където копнееше да потърси отговор или дори спасение..."

Оказва се, че нашият пишман-герой всъщност е направил много добра услуга на Диабло, предоставяйки му доброволно собственото си тяло за вечни времена. Във втората част разбираме, че Диабло отдавна е завладял душата на този нещастник и всъщност копнежът към Изтока идва от Лорда на Терора, който иска да освободи двамата си братя, пленени още по времето на великите войни между Доброто и Злото. Бейл, Лордът на Унищожението, гние в запечатана гробница във великата пустиня Аранох. Душата му също се съдържа в магически камък, забит в тялото на древния Хордадримски рицар Тал-Раша, който води безкрайна война с Бейл в гробницата, скрита заедно с шест други в най-жежките пустинни пясъци. Тази гробница е първата цел на Диабло, известен вече като Мрачния Скитник. Третият брат е Мефисто, Лордът на Омразата, чийто магически камък е поверен от древни времена на светата църква на Закарум.

Прониквайки отвътре в този религиозен орден, Мефисто си е създал собствена малка империя в джунглите на Кенджистан и с нетърпение очаква мига, в който братята му ще се присъединят към него. "...и ще потекат реки от кръв, когато Тримата разрушат границата между Ада и човешкия свят, и Злото ще възтържествува!". Освен ако не се появи герой, който да предотврати тази катастрофа и да се предостави по-достойно от своя предшественик - сегашния Мрачен Скитник.

И така, вашият нов юнак тръгва по дирите на Диабло, оправяйки всички поразии по пътя си. А те съвсем не са малко - със самото си присъствие Мрачния Скитник привлича силите на Злото и след него остават армади от скелети, зомбита и демони. После минава вашият човек и ги преработва до планини от кости, гнила плът и разлагащи се вътрешности. Този процес продължава в общи линии през цялата игра, която условно е разделена на четири части, всяка от които има различно излъчване и атмосфера.

Първата част е в Западните Земи - при околностите на манастир, завладян от демонката Андариел, като обстановката много напомня на тази от старото Diablo (подобни подземия, чудовища и т.н.). Втората - в пустинния град Лют Голейн - предлага забележително съчетание между ориенталски и египетски мотиви и поне на мен ми допадна най-много. Третата част е в джунглите на Кенджистан, близо до великия някога град Кураст.

Четвъртата част е забележимо по-кратка, като действието се развива... Не, няма да ви издам къде, по-добре да поиграете и сами да откриете!

Източник : pcmania.bg