Diablo III

loading...

Има огромни опашки навсякъде, предметите за закупуване са безбожно скъпи и ексклузивните игрални месеци за World of Warcraft, които се включваха в цената за вход не могат все още да се използват. Обаче това пътуване до тазгодишното шоу Blizz-Con определено си заслужава, защото там Diablo III вече е показана в игрална версия, като това се случва за първи път извън офисите на Blizzard.

Игралната станция с демото бе нагласена за игра с варварина и макар че определено искахме да видим как се играе с наскоро обявените класове шаман и магьосник преди да свърши шоуто, все пак се оказа, че трябва да се играе с варварина. Нивото, на което играхме бе нагласено в катакомбите на една катедрала, където след като трябваше да направим няколко задачи за изпълнението на един куест, главната ни цел бе да победим огромния бос, познат с името Краля на Скелетите.

По пътя си към гроба на Краля се налагаше да се бием с безброй скелети и други врагове, които за разлика от техните двойници в предните игри ни атакуваха с разнообразни тактики. Скелетите-щитоносци, например се държаха почти като играчи в масова онлайн игра, който изпълнява ролята на танк. Те отиваха напред - на фронтовата линия, за да поемат щети и да защитят другите ни врагове, които ни нападаха с атаки от далече и стояха зад тях. Призователите - скелети също са доста трудни съперници. Тези хилави врагове са изключително лесни за убиване, но първо трябва да успеете да стигнете до тях, а това изобщо не е лесно, след като има около десетина скелети около тях, които винаги се опитват да застанат между вас. Разбира се, можете да убиете скелетите, но тези призователи могат да ги заменят почти толкова бързо, колкото бързо успявате да ги убивате, така че наистина се налага да намерите начин как да си проправите път през скелетите или да ги отдалечите от призователя, за да не могат да го защитават.

След като играехме с 10-то ниво варварин, уменията които бяха на наше разположение включваха различни меле атаки и два вида подсилвания на статистиките, които могат да бъдат активирани от всеки път, когато съберете достатъчно гняв. Една от тези меле атаки се изпълнява с левия бутон на мишката, която се използва за придвижване на вашия герой винаги, когато курсорът ви не е над някой враг. Останалите две меле атаки са закрепени към десния бутон на мишката, а за да превключвате между тях използвайки бутона Tab или колелцето на мишката. За щастие бутоните с цифрите от 1 до 4 могат да се задават да изпълняват различни умения, а клавишите 5 и 6 се използват за употреба на отвари. Това определено е доста по-сложна система, отколкото сме виждали в предишните игри от поредицата Diablo, но все пак по съвременните стандарти управлението изглежда достъпно за всички.

Докато изучавахме лабиринтите в катакомбите с удоволствие разбрахме, че има доста предмети в декорите, с които можете да си взаимодействате. Отхлабените каменни плочки винаги показваха, че под тях има скрити златни монети, лавиците за книги могат да се претърсват за тайнствени свитъци, заключените врати могат да бъдат разбивани, а незабележими капани могат да доведат до това върху главата ви да се стоварят закрепени за тавана полилеи. Освен това, разбира се, има и доста ковчежета със съкровища, които можете да откриете, макар че супер ограниченото място в инвентара ни, отредено в това демо (да не говорим и за ограниченото време, което имахме да се запознаем с играта) означава, че нямахме възможност да вземем и разгледаме всичко, което намерим. Да се освободите от нежеланите предмети е много лесно - просто ги издърпвате извън торбата си, но когато играете Diablo III за първи път, все пак бройката на предметите, които можете да носите едва ли ще бъде най-важното нещо за вас.

Една от интересните изненади в това демо без съмнение е саундтракът, който бе подходящо зловещ и макар и доста шумен от време на време, все пак никога не се смесва прекалено с интересните звуци от трошене на кости с нашата тояга или със съобщението на нашия варварин, че торбата му е пълна до горе. Графиката на Diablo III също е супер красива, макар че фиксирания ъгъл на камерата не винаги ни позволяваше да виждаме добре действието, а дори един път светлината в един коридор бе толкова слаба, че не можехме да видим гигантската врата в края, преди да се изправим пред нея.